До връх Баба - пътепис със снимки.
Здравейте,
на26.08.2006г. използвах превоза на едни приятели, които отиваха на една местност наречена "Талталъ бунар" намираща се преди х.Мургана за да направя поредния преход. За хижа Мургана се отива като се стигне Кашана, в ляво има един път, който точно излиза при хижата. Преди да се стигне до хижата има една отбивка от пътя, която не след дълго те извежда на билото
[img]http://images09.snimka.bg/001113097.jpg[/img]
и пред тебе се вече откроява самия връх Мургана. На върха няма плоча с надпис който да указва височината на върха,
[img]http://images09.snimka.bg/001113098.jpg[/img]
а само едно каменно блокче. В далечината пред нас се вижда върха Етрополски зъбери. Продължавам по билото на запад. Терена не е труден за ходене, дори е приятно.
[img]http://images09.snimka.bg/001113113.jpg[/img]
Така по лека се озовах пред връх Говедарника. На него кой знае от къде има разхвърляни големи каменноскални блокове.
[img]http://images09.snimka.bg/001113115.jpg[/img]
[img]http://images09.snimka.bg/001113181.jpg[/img]
Погледа на горната снимка е на север от върха, където се вижда откритият рудник на Елаците.
[img]http://images09.snimka.bg/001113117.jpg[/img]
Ето още скални късове а между тях се вижда рудника. Така заплеснат по камъните и гледката към рудника напредвах напред и вече в далечината на запад се открояваше връх Баба.
[img]http://images09.snimka.bg/001113139.jpg[/img]
Както се вижда от снимките, терена е лек за ходене. След около половин час ходене прехвърлих двете по малки височини /виж горната снимка/ се озовах в подножието на връх Баба пред една метеорологична станция - снимката отдолу.
[img]http://images09.snimka.bg/001113140.jpg[/img]
Вече бях съвсем близо до поставената си цел - връх Баба, но за мое съжаление и учудване беше ограден с бодлива тел - както се вижда и от снимката долу.
[img]http://images09.snimka.bg/001113141.jpg[/img]
Явно е някакво военно поделение. Трябваше вече да се връщам обратно, защото се бях отдалечил доста от хижа Мургана. Времето бе мъгляво към низините и неможеше да се направят панорамни снимки. Под връх Баба на юг се намира село Буново.
На връщане минах по същия път по който бях дошъл до тук. Не се спирах да снимам никъде и това ми позволи по бързо придвижване. От връх Мургана хванах зимната маркировка, която ме доведе до хижата.
[img]http://images09.snimka.bg/001113080.jpg[/img]
[img]http://images09.snimka.bg/001113081.jpg[/img]
Ето на горната снимка бай Ангел - хижара. Сега не зная дали е той, май е друг. В момента като гледам хижата тя е на запад - обръщам се кръгом на изток и пред мене се виждаше гледката на долната снимка.
[img]http://images09.snimka.bg/001113163.jpg[/img]
Трябваше да продължа по пътя и там на отсрещното било се вижда пътя. Зад това било някъде трябваше да търся дружината с която сутринта дойдох.
Не бе трудно да ги намеря, из въздуха се носеше приятна миризма, която ме караше да бързам.
[img]http://images09.snimka.bg/001113165.jpg[/img]
Вече бях при групата, Тошко бе главния готвач на скарата - цял ден не бях ял и с голямо настървение седнах и аз при войводите, които разпалено коментираха нещо.
[img]http://images09.snimka.bg/001113166.jpg[/img]
Бях доволен от себе си, не бях никак уморен - благодарение на лекия терен.
Това е от мене.
До връх Баба - пътепис със снимки.
Здравейте, на26.08.2006г. използвах превоза на едни приятели, които отиваха на една местност наречена "Талталъ бунар" намираща се преди х.Мургана за да направя поредния преход. За хижа Мургана се отива като се стигне Кашана, в ляво има един път, който точно излиза при хижата. Преди да се стигне до хижата има една отбивка от пътя, която не след дълго те извежда на билото [img]http://images09.snimka.bg/001113097.jpg[/img] и пред тебе се вече откроява самия връх Мургана. На върха няма плоча с надпис който да указва височината на върха, [img]http://images09.snimka.bg/001113098.jpg[/img] а само едно каменно блокче. В далечината пред нас се вижда върха Етрополски зъбери. Продължавам по билото на запад. Терена не е труден за ходене, дори е приятно. [img]http://images09.snimka.bg/001113113.jpg[/img] Така по лека се озовах пред връх Говедарника. На него кой знае от къде има разхвърляни големи каменноскални блокове. [img]http://images09.snimka.bg/001113115.jpg[/img] [img]http://images09.snimka.bg/001113181.jpg[/img] Погледа на горната снимка е на север от върха, където се вижда откритият рудник на Елаците. [img]http://images09.snimka.bg/001113117.jpg[/img] Ето още скални късове а между тях се вижда рудника. Така заплеснат по камъните и гледката към рудника напредвах напред и вече в далечината на запад се открояваше връх Баба. [img]http://images09.snimka.bg/001113139.jpg[/img] Както се вижда от снимките, терена е лек за ходене. След около половин час ходене прехвърлих двете по малки височини /виж горната снимка/ се озовах в подножието на връх Баба пред една метеорологична станция - снимката отдолу. [img]http://images09.snimka.bg/001113140.jpg[/img] Вече бях съвсем близо до поставената си цел - връх Баба, но за мое съжаление и учудване беше ограден с бодлива тел - както се вижда и от снимката долу. [img]http://images09.snimka.bg/001113141.jpg[/img] Явно е някакво военно поделение. Трябваше вече да се връщам обратно, защото се бях отдалечил доста от хижа Мургана. Времето бе мъгляво към низините и неможеше да се направят панорамни снимки. Под връх Баба на юг се намира село Буново. На връщане минах по същия път по който бях дошъл до тук. Не се спирах да снимам никъде и това ми позволи по бързо придвижване. От връх Мургана хванах зимната маркировка, която ме доведе до хижата. [img]http://images09.snimka.bg/001113080.jpg[/img] [img]http://images09.snimka.bg/001113081.jpg[/img] Ето на горната снимка бай Ангел - хижара. Сега не зная дали е той, май е друг. В момента като гледам хижата тя е на запад - обръщам се кръгом на изток и пред мене се виждаше гледката на долната снимка. [img]http://images09.snimka.bg/001113163.jpg[/img] Трябваше да продължа по пътя и там на отсрещното било се вижда пътя. Зад това било някъде трябваше да търся дружината с която сутринта дойдох. Не бе трудно да ги намеря, из въздуха се носеше приятна миризма, която ме караше да бързам. [img]http://images09.snimka.bg/001113165.jpg[/img] Вече бях при групата, Тошко бе главния готвач на скарата - цял ден не бях ял и с голямо настървение седнах и аз при войводите, които разпалено коментираха нещо. [img]http://images09.snimka.bg/001113166.jpg[/img] Бях доволен от себе си, не бях никак уморен - благодарение на лекия терен. Това е от мене.