с. Габарево - х. Соколна - х. Русалка - с. Тъжа

Пак празен лист ....  От две седмици се чудя как да опиша тази разходка. Сигурно щях още да го правя, надявайки се с времето да го забравя тотално- разберете ме: не мога да пиша!
Но не било така.Оказа се, че все пак някой(вижте тук) чете пътеписите на този сайт за моя приятна изненада :-) . Браво и мерси за интереса дано ти харесат следващите редове!
Понеже съм инженер по професия, планинар по душа, не претендирам за високо ниво на моя български език(с две думи да ме прощават българските филоложките, много  грешки правя, с филоложките вече не! ). Виж с немски съм бомба(тук някъде тези, който ме познават вече се усмихват).
Започвам вече, дано сте още тук :-)
Първо за групата.:
    Тук искам да кажа, че се наместват две понятия за група: "виртуална" и "реална". Обяснявам, стойте :-)! Във "виртуална"-та спадат  всички онези знайни и незнайни "герой" подмамени от идеята да "покорят планината". С приближаването на времето за ходене и образите за 8+ часово изморително ходене взимат да изместват блаженното бъдещо опиянение от допира до планината :-) . Така  стигаме и до състава на  "реалната" група - тоест всички който все пак идват.
    Не искам да коментирам кой щеше да доиде - глупаво ще е да се сърдиш на човек, че предпочита да ограничи себе си и да остане затворен между стените на един панел, вместо да подиша чистия планински въздух. Само споменавам, че 15 годишния презерватив(черния Ветеран) на бай Здраво отново остана чист и неопетнен поради изключително мъжкия състав на групата :-). Тоест на старта бяхме само аз(Иван), Даката(Недялко) и бай Здраво - "No woman no pain!".
За времето
    Даваха го да вали и да ви кажа уцелиха: пич си бат Минко Празников :-)
За пътя:
Тръгнахме на 18. Юли(петък) с идеята същата вечер да спим на х.Соколна, на другия ден да направим траверс(тръгване от една точка на планината и слизане на друга) до х.Мазалат и в неделя да си слезем на село Тъжа и оттам пак към Пловдив.   
Някакси успяхме в да хванем влака в петък, 11:45 от Пловдив  и бяхме в с. Габарево около 1:30 , малко хапване, защото знайте че  "гладен юнак мечка не бори " и към 2:30 поехме през една черешова градина през черен коларски път към планината. Вдясно сигурно вече виждате(снмк. 2)  същата тази градина. Там хапнах едни от най-вскусните череши през живота си ,  повървайте ми а аз претендирам да разбирам от това. След около 1 час стигнахме подножието на планината и започнахме да се катерим. Както се вижда и на снимка 2 пътят минава по дясния хъм на едно дере.След около 1.30 - 2 часа стигнахме една плоча, която се оказа и възпоменателен паметник на Христо Проданов(първият българин на Еверест). Снимахме се как иначе :-). За съжаления вървяхме повечето време през гъста мъгла, което попречи на панорамните кадир :(. След около 1.30 часа се добрахме и до самата хижа. Тя се оказа празна, но все пак отключена. Влезнахме в нея, настанихме се и почнахме да търсим дърва да затоплим малко столовата. Да ама не намерихме и единодушно решихме да се оставим на вътрешно затопляне(чирпанска ракия първак- чист спирт). Тъкмо речихме проблема с отоплението, когато се появи и хижара - много готин човек отдавна вече избрал вътрешното подгравяне за свой начин за справяне със студа. Та той даде едно рамо в намирането на вода, което се оказа малък, но бързо разрешен проблем :-). Спахме добре с изключение на "биченето"(хъркането) на мойте колеги.Тук набързо споменавам: късно вечер от х.Соколна се открива един неповторим изглед към полето(г. Казънлък). Стращно красиво е!
Събудихме се рано(6:30), то аз почти не бях спал ама найсе. Оказа се че вали .... Кофти си мислех тъкмо най-после да съм със свестен фотоапарат и пак дъжд и мъгли. Чакахме, чакахме ама не спря. Най-после тръгнахме. Гледки- никакви, дух - леко приповдигнат с тенденция да пада :-). Така вървяхме около 1:30 часа, минахме през една местност наречена "Портата", където видяхме сивляк(?)- застрашено планинско цвете. Росеше,  но защитени от дъждобрани и гети порехме нагоре с добро темпо. Достигнахме до по-високите части на планината(около 2000 m. н.в.) и тъкмо се канехме да поемем по едно от билата(желонна маркировка) към в.Мазалат през в.Танастепе и в.Килимчето, когато все по-осезаемо взехме да усещаме поривите на вятъра. Отначало се търпеше, но след като почна да разкъсва дъждобраните и ръцете на някой без ръкавици(аз) взеха да изтръпват от студа решихме да слезем на ниско иначе просто рискувахме да влезем в новините :-).
Поехме, подсичайки билото към х.Русалка,  просто нямахме избор  и добре че избрахме този път. Вървяхме без маркировка ориентирайки се само по билото, което се падаше в дясно. След около 1-2 часа времето долу се изясни, мъглата се разкъса и хубаво че беще така че да мога да ви покажа снимките вдясно :-)
Към обяд(1-2 часа), кой ти гледа часовник, излезохме точно на с.Тъжа далече от всякаква маркировка, но с ясната представа че хижате е "след оня байр". Хапнехме, търсейки път да пресечен едно доста дълбоко дере(снимка -"Може би Тъженското пръскало") за да минем на отсрещния склон, където се предполагаше, че е х.Русалка. Както се оказа по-късно оттам път нямало, което обясни и пепелянката, която събудихме, двете стада от кози, който подплашихме. С две думи макар и да знаехме къде сме бяхме леко загубени :-). Винаги можеше да се върнем назад към с.Тъжа зад гърба ни, но ни беше неприятно като идея. За това- нагоре, както се оказа точно до подножието на в.Мазалат(дясно снимки). Отам все надоло покрай в.Малък и Голям Кадемлия. Е естествено имаше едно дере, което взехме на абортаж(300 m нагоре-надолу), но в край на деня се добрахме до х.Русалка. Обикновенно пътя се чзима за 7 часа, но нали се бяхме загубили, това ни струваше почти 6 часа повече. За вечерта- приятната обстановка беще грижа на една група от Стара Загора.Пускаха доста стари парчета( twist, Elvis), но аз лично много им се радвах. Мисля така беше и с мойте приятели. Няма нищо по-хубаво от компанията на хора, който мислят сходно:-) .
За другия ден - няма какво да се говори.Отне ни два часа до с.Тъжа, където пихме ледено студена "Леденика" в едно заведение/магазин .