х."Родопски партизани" - х. " Върховръх "

Често пъти съм се чудил къде мога да отида за един ден, някъде близко до Пловдив, но да си направя една добра разходка, хубаво да се натоваря. Разглеждайки картата видях, че има една хижа - Върховръх до която никога не съм ходил, но пък винаги съм искал. Обсъдихме идеята с брат ми и без много да се чудим събрахме на две, на три раниците и се метнахме на колата, и направо на Родопски партизани. Сега за тези , които нямат тази възможност и ще се възползват от услугите на автобусните превози ще трябва да уточня , че маршрутът се удължава с около 1 час и вече става доста далечко, но пък те могат да се разходят до х. " Бряновщица " , през която се минава на път за " Върховръх". За Р. Партизани се тръгва от спирката на автобуса, продължава се по главния път за Бойково и след като се изкачи "баирчето", почти на края на селото, където шосето завива, започва черен път, по него се хваща. Мисля , че има и по кратка пътека, но не я знам, може да се пита. След като успешно се стигне до Р. Партизани , затпочва и същинския преход. До Бряновщица съвсем спокойно се стига за 1ч -1ч 15 мин. От там до Върховръх има около 2ч 20мин. Ние стигнахме до горе за 3ч, стабилно ходене, така че всеки сам да си прецени. Пътеката за Бряновщица започва от гърба на х. Р. Партизани, добре маркирана е. В началото се влиза в една горичка, след това се озоваваш на доста интересно скално образувание, нещо като ледник, само че скален. По този именно "ледник" преминава пътеката и скоро след това се излиза на шосето от Брестовица за Бряновщица, по него се върви останалата част от пътя. Както и да се погледне пътя до Бряновщица си е "Фасулска работа" за всеки, но ако си тръгнал от Храбрино пеш е добра разходка. Жижата всъщност си цял туристически дом с кафенце и бар, където може да приключи походът за уморените туристи. За сериозните обаче същинскито ходене едва сега започва. Пътя до Върховръх не е труден, през цялото време се върви по черен път, в една горичка. За любителите на маунтийн байковете бих предложил да се качат до Върховръх по асфалтовия път от Перущица и от там да се спуснат до Бряновщица, пътя е идеален за тази цел. Идеята ми дадоха мъж и жена,които точно това бяха направили, но не допускайте грешката на мъжа да тръгнете без резервна гума и инструменти :) Та както казах пътеката не е никак трудна, просто малко повече ходене, на моменти ми ставаше скучно, защото през цялото време не излязохме от гората. Има само един важен момент, след близо час и нещо ходене се стига до една доста добра за чевермета и печене на скари полянка ( еми то и това си е добър вариант ), там пътя се разделя на три, хваща се средния. Лесно ще разберете, че сте се объркали, ако не видите маркировка. Мисля, че в крайна сметка трите пътеки се събират но не съм сигурен. И след 2-3 часа ходене се стига до хижа Върховръх, където Ви чака приятна изненада - бар с леденостудена бира, която уверявам ви въздейства доста положително :) От хижата може да се качи на връх Върховръх, за около 15 мин., ние не го направихме. И това е - след почивката и задължителните шишове, опечени на жарава и поляти с известно количество домашна ракия ( която е неизменна част от арсенала на всеки сериозен турист :)), развеселени и отпочинали се прибираме по обратния път, който може да се вземе за около 30 мин. по-малко, тъй като е само надолу.