гр. Куклен–Римският мост–х.Руен–с. Яворово–гр. Куклен
гр. Куклен – Римският мост – х.Руен – с. Яворово – гр. Куклен
12.09.2004г.
Част 1: Винаги съм се
чудил на тия дядовци и баби с бастунките. Сутрин рано окупират автогарата,
слизат в някое селце, тепат цял ден по пътеките и вечерта бодри и засмени
обратно в Пловдив. Ха, и аз искам така. Искам, ама няма, агата не дава... К'во
недоволствам ли, ми...сутрин съм на автогарата, слизам в някое селце, тепам цял
ден по пътеките и вечерта като пребито куче се прибирам в Пловдив. Ха сега
открийте къде са разликите. И аз искам да съм ухилен до ушите, ама... а бе те
си-му-ли-рат беее. Сигурно на първата поляна разпъват чергите и докато дойде
време за обратния рейс плющят белот та се не траят. Ха-ха, това в кръга на
шегата. Сега ми изплува един спомен, че миналия месец на слизане от Мальовица
срещнахме един 82-годишен дядо. Не една, не две -цели осемдесет и две. И човека
бавно-бавно за Мальовица. Ей т'ва е. Евала. Да е жив и здрав! Пък аз...
К'во се отплеснах, я да си карам по
план график...8.00ч.
с Даката хванахме рейса за Куклен. В 8.30ч. вече нетърпеливо се
озъртаме от някъде да се появи Ванката Тягов. Пък той ми се обажда предния ден
да ми даде наставления къде да слезна. Вика ще ви чакам на първата спирка в
селото. Чака чушки, капия пипер, ник’ъв го няма. Викам си ще му звъня, не може
как, тряяя да го притесняяям. Да го притесня, ама телефона вика...
ъ...ъъ...тц... няяя работа в т’ва село. Ем, ако щеш. А, ето го Ванката се
показа зад ъгъла, засмян, ухилен ехеее – излъга ме да дойда в неговия град.
Радостен. Каквооо...Нямал ядене. Е тука вече констатирах нулево КПД от негова
страна. Чакаме го пред магазина. Той вътре – пазари. Трети на опашката. Мен ме
сърбят петите, а той трети на опашката.
А те тия опашки не са като ония там... дето...нали. Тука всеки на опашката пази
ред за двама. Та от трети на опашката стана пети, че незнам си к’во, незнам си
що, че в 8.50ч. тръгнахме за манастира над селото. Св.св. Козма и Дамян. Хареса
ми. Малък, добре поддържан – заслужава си да се види. За 45 минути се стига до
него от Куклен. Църквата нещо я оправяха и неможахме да я видим. По пътя
смях. Аз изглеждам като фронтовак. Целия овързан и бинтован. Само два пръста от
краката ми се виждат – останалото бинт. Този път съм предприел всякакви
обезопасителни мерки, че да не ме заболят колената. А и ми няма щеките. По това
време сигурно са някъде под вр.Ерджиас/Турция/. А Даката се пери с неговите
щеки. Питам дали ще ми отстъпи едната. А той: “Чакай да извадя кочана с
билетите.” – и ми казва тарифата за час. Брех, ами промоция за двете няма ли.
Така във весели разговори по пътя стигаме до манастира. Така поддочка а) е
изпълнена. Сега с пълна сила към б). Римския мост. Ама за него утре, че сега
вече отива към 12.00ч. РМ и за разлика от дядовците съм уморен, щото не съм
играл белот цял ден. А пък да ви кажа утре къде ще хода сабайлян рано. J)))
Малеееейййй! Дано съм в състояние от психическа гледна точка да продължа
разказа си. Айде лека!
Аз съм на 30-и. Всеки момент
чакам Тягата да ми се обади и да каже той кога е. Къде? Ще разберете скоро.
В 10.30ч. тръгваме в южна посока по зелената маркировка за х.Руен, т.е.
зелено-червена маркировка. Точно след 1 час пътеката се разделя на две. Червената
маркировка води към х.Здравец, а зелената към х.Руен. По едно време пътеката се
губи на обширна поляна. Питаме намиращите се наблизо дървосекачи накъде е
правилната посока. Насочват ни към гората, откъдето да хванем пак пътеката.
Маркировка няма, но само по пътеката се върви. На места е обрасла и трябва да
се провираме все едно сме в джунгла. В 12.00ч. пристигаме на стар римски мост.
Кратка почивка, снимки. Мен ме гложди вече вълчи глад. Ле-ле как съм гладен.
Айде по-бързо да тръгваме и да намерим някое местенце удобно за хапване. Леко
изкачване и след 20-30 минути се излиза на път. Точно от другата страна на пътя
табела сочи посоката за х.Руен. Близо сме. Там ще ядем. В 12.45ч. пристигаме на
хижата. В 12.46ч. вече ушите ми плющят – хляб, салам и домати. 1 час почивка
излегнати на слънцето. Пълним вода и поемаме по пътеката. След
10-тина минути излизаме на пътя и само по него. Асфалтиран. Сенчест. Приятен.
Особено с добра компания. Разговорът върви с пълна сила. За какво сме си
говорили? Тайна! За какво може да си говорят трима мъже. Ха-ха. Насреща по пътя
срещаме “тийнейджърска” компания. С бастунките. Засмени и весели. С тези
наколенки съм приличал на вратар. Смях. Опитвам се да обясня че три години съм
играл 4-ка по диагонал с разпределителя. Не мога да ги убедя. По склонни са да
повярват, че съм играл 4-ка кебапчита с гарнитура по диагонал с кръчмаря. Бре!
А бе к’во знаят те за моята политическа кариера. Разделяме се с пожелания за
лек път. Продължаваме за с. Яворово. Излизаме от гората и свиваме вляво по
чакълест път. Вече сме в селото. Показаха ни къщата на Николай Хайтов.
Продължаваме към центъра. На мен ми мирише на Загорка. Търсим заведение и
разглеждаме селото. Поддочка n) е изпълнена. Коляното зверски ме
боли. Лошо, Седларов, лошо. Още път има. Загорката я забравяме, тъй като
навсякъде режат дърва и шума е неописуем. Поемаме за Куклен по черен път.
Незнам колко сме вървяли. Селото вече се вижда. Пътя много заобикаля. Ще цепим
директно по права посока. 10 минути са ни необходими, за да се откажем и се
връщаме на пътя. По едно време го изоставихме и поехме по друг. А бе
вървим ние точно в обратна посока на Куклен, отдалечаваме се, а Тягата –
спокойно момчета. Хм! Скоро излизаме на вилите над селото. Вървим ние, а т’ва
ми ти село не идва и не идва. И Даката вече е раздразнен. Заражда се идеята да
минем през бай Здраво, да видим дали се е прибрал от Ерджиас. Хем ще пийнем по
една бира, хем ще ни разкаже как е било. Няма го вкъщи. И бирата артиса. Тягата
ни изпраща на спирката и с Даката се качваме на рейса за Пловдив. На гарата
първо по една бира и после кой от дето е.
Ех, хубаво беше. Леко се върви из Родопите, красиво е. Весели хора, дядовци,
баби, винаги можеш да си полафиш и да се поразсмееш с тях. Та така, на всеки
пожелавам да прекара така почивния си ден. Айде до скоро!